Марко Марков Тодоров е роден на 15 септември 1920 г. във Враца. Завършва полукласическия отдел на Втора мъжка гимназия – София през 1939 г. и се явява на допълнителен зрелостен изпит в реалния отдел. Висшето си образование по строително инженерство получава в Германия, във Висшето техническо училище в Мюнхен през 1943 г. Там, още като студент, започва и обещаващата му научна кариера като помощник-асистент на проф. Ворх в катедра „Статика и стоманени конструкции“. В Мюнхен, Марко Тодоров намира и любовта на живота си в лицето на германката Гертруд. Сложната политическа обстановка по време на Втората световна война принуждават М. Тодоров да се завърне в България сам, а съпругата и синът му остават в Мюнхен. Той отбива редовната си военна служба, участвайки във войната като редник в Първи инженерен полк, а след края на войната почти година продължават перипетиите му, за да успее да стигне по обиколни пътища до Мюнхен и да се завърне в България със семейството си. Първоначално се установяват в София, а на 1 октомври 1955 г. по обявен конкурс инж. Марко Тодоров пристига в Русе и встъпва в длъжност професор и ръководител на катедра „Теоретична и строителна механика“ във ВИМЕСС – Русе. Започва нов етап от живота му, а Русе става негова съдба.
Проф. Марко Тодоров бързо грабва сърцата на студентите и се нарежда сред любимите преподаватели. Те пазят прекрасни спомени от общуването и връзките си с него. Освен това той успява да създаде добри и ползотворни отношения с колегите си от катедрата и от института. Работохолизмът, далновидността и ръководните качества, които проявява в тези първи години, спомагат професорът да бъде избран за заместник-ректор през 1958 г., а натрупаният през годините опит, ангажираността му с проблемите на института, на студентите и на преподавателите довеждат до избора му за ректор през 1965 г. През годините, като зам. ректор и ректор, проф. Тодоров свързва съдбата си с тази на учебното заведение, живее с неговите радости и проблеми, успехите на института са успехи и на Човека, с главно „Ч“. Като ръководител на института той успява да разреши не един и два наболели въпроса, успява да издейства създаването към института на Научно-изследователски център, който бързо се превръща в център на науката, преди всичко в областта на приложната тематика. Административната заетост не пречи на научната работа на проф. Тодоров. Той е изявен учен в механиката на деформируемото твърдо тяло. Широко известни са и в България, и в чужбина неговите разработки в областта на строителната механика и теория на еластичността, отличаващи се с научна строгост, оригиналност и практическа насоченост.
Отговорната ръководна, преподавателска и научна работа проф. М. Тодоров успешно съчетава с активна обществена дейност – два последователни мандата е народен представител, 20 години е окръжен народен съветник, председател на Окръжния комитет за защита на мира, подпредседател и председател на Комисията по образованието към Окръжен народен съвет и др. Признания за всеотдайността му във всички сфери и за активната му гражданска позиция са удостояването със званието „Заслужил деятел на науката“ и ордените „Кирил и Методий“ – I степен, „Народна република България“ – III степен, „Червено знаме на труда“, Почетен знак на град Русе – златен, Почетен знак на град Русе – за заслуги и много други. Русенският университети също отдава своята почит и уважение към дългогодишния си ректор. На специална церемония на 20 септември 1994 г. проф. Марко Тодоров е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Русенски университет, титла връчвана за първи път в историята на висшето училище.
/Източник – Държавен архив – Русе/
