Словото Божие за тържеството на Възнесението на Господа на небето, което подкрепя нашия размисъл в този ден, когато си припомняме заминаването на Христос от земята и Неговото завръщане на небето, е изпълнението на тайната на Христовата Пасха.
Възнесението ни казва, че бъдещето, което Бог е подготвил, вече е започнало с Неговия Син, Първородния. Да бъдем с Исус означава, че по някакъв начин вече сме влезли в небето. Исус е там в пълнота: „Отивам да ви приготвя място, за да бъдете и вие там, където съм Аз.“ Ние ще достигнем тази пълнота само в Него, чрез Него и с Него, когато участваме във вечната слава на Рая.
Исус си отива, но изпраща Своите ученици в света, за да продължат делото, започнато от Христос и доведено до изпълнение чрез Пасхата на смъртта и възкресението.
Поръчението е ясно и се отнася преди всичко до евангелското учение и до извършването на кръщението в името на Пресветата Троица.
Краткият разказ за това важно събитие от живота на Христос и на Църквата ни помага да разберем значението на тайната на Христовото Възнесение и на всички, които вярват и се надяват на Него.
По-подробен и разгърнат е разказът за това събитие от живота на Исус в Деянията на апостолите, в откъса от първото четиво за днес.
Апостол Павел пише в Посланието до ефесяните, което днес слушаме, много точни думи, за да разберем кои сме, откъде идваме и накъде всъщност искаме да вървим като християни.
Всичко започва от Христос, всичко се преобразява чрез Христос, всичко трябва да достигне до Христос и да се съсредоточи в Него. Именно затова, в деня, когато Църквата празнува тържеството на Възнесението на нашия Господ на небето, погледът се издига над творението и над видимите небеса, за да се насочи към Твореца и Изкупителя и да мисли за Рая като за нещо възможно, като крайна цел за всички. Ние твърдо вярваме във всичко това и защото Исус ни каза: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“
Днес ние преживяваме истинската радост да бъдем християни.
Първата причина е, че Исус ни очаква в славата и е отишъл да приготви място за всички, а не само за някои или за малцина, доколкото ние следваме Неговите стъпки и живеем Евангелието в дълбочината на неговото съдържание и послание.
Втората причина е, че сме изпратени да носим Благата вест на бедните, на обезсърчените и на отчаяните. И, повече от всякога, ние трябва да изпълняваме тази мисия с чувство за отговорност и с ентусиазъм, дори сред многото трудности, които човек може да преживява.
Във вярата знаем, че Исус, благославяйки, държи ръцете Си прострени над нас, и това е постоянната причина за християнската радост. Амин.
Проповед за празника Възнесение Господне от отец Валтер Горра, енорийски свещеник на Катедралния храм „Св. Павел от Кръста“ в Русе
