Умората е едно от най-честите и същевременно най-трудните за обяснение оплаквания при хората с множествена склероза. За околните понякога изглежда странно как човек, който сутринта се е чувствал сравнително добре, няколко часа по-късно може да изпитва сериозно физическо и психическо изтощение. Това лесно се възприема като обикновена умора, липса на физическа форма или необходимост от повече сън. При множествената склероза обаче причините са значително по-сложни.
Характерната за заболяването умора често се нарича MS fatigue и може да се появява независимо от количеството извършена физическа работа. Човек може да се събуди изморен след достатъчно часове сън или да усети рязък спад на силите след дейност, която преди не е представлявала никакво затруднение.
Това е важно разграничение. Обичайната умора най-често има сравнително ясна причина – физическо натоварване, недостатъчен сън или продължителна концентрация. След почивка човек обикновено се чувства по-добре. Умората при множествена склероза може да бъде много по-непредвидима и понякога непропорционална на извършеното усилие.
Причината е свързана със самото заболяване. При множествената склероза имунната система атакува структури в централната нервна система, включително миелина – защитната обвивка около нервните влакна. Увреждането може да затрудни нормалното предаване на нервните сигнали между мозъка и различните части на тялото.
Опростено казано, дейности, които при здрав човек се извършват почти автоматично, при човек с множествена склероза понякога изискват повече усилия от нервната система. Движението, поддържането на равновесие и координацията могат да станат по-енергоемки.
Представете си човек, който има лека слабост в единия крак. За да ходи, тялото започва несъзнателно да компенсира. Другият крак работи повече, стойката се променя, определени мускули се натоварват допълнително, а всяка крачка изисква повече контрол. На пръв поглед човекът просто върви, но организмът може да извършва значително повече работа за същото движение.
Подобен ефект се наблюдава при проблеми с равновесието и координацията. Когато тялото не може да разчита на автоматични и стабилни движения, мозъкът трябва постоянно да контролира позицията и да прави малки корекции. Това допълнително натоварване може да допринася за усещането за изтощение.
Спастичността също може да има значение. Постоянно напрегнатите или сковани мускули правят движенията по-трудни. Ако кракът не се сгъва достатъчно свободно или определени мускули постоянно се съпротивляват на движението, дори кратка разходка може да изисква значително повече енергия.
Но умората при множествена склероза не е само физическа. Някои хора изпитват и силна когнитивна умора. Продължителната концентрация, работата пред компютър, разговорите, обработването на много информация или необходимостта постоянно да се превключва между различни задачи могат постепенно да доведат до усещане за изчерпване.
Човек може да забележи, че започва да мисли по-бавно, по-трудно се концентрира или му трябва повече време, за да изпълни задача, която обикновено е лесна. Това понякога се описва като „мозъчна мъгла“, въпреки че причините за подобни когнитивни оплаквания могат да бъдат различни.
Температурата е още един интересен фактор. При част от хората с множествена склероза симптомите временно се засилват при повишаване на телесната температура. Това може да се случи при горещо време, след много топъл душ, при температура вследствие на инфекция или по време на интензивно физическо натоварване.
Това явление е известно като феномен на Uhthoff. При повишаване на температурата провеждането на нервните сигнали по вече засегнатите нервни влакна може временно да стане по-неефективно. В резултат слабостта, зрителните нарушения или умората могат да се усещат по-силно. След охлаждане симптомите обикновено се връщат към предишното си ниво.
Затова човек с множествена склероза може да се чувства сравнително добре сутрин, но значително по-изморен следобед, особено в горещ ден или след по-сериозна физическа активност.
Сънят също трябва да бъде разгледан. Наличието на множествена склероза не означава, че всяка умора автоматично е причинена от самото заболяване. Болка, спастичност, често ставане през нощта, тревожност или други проблеми могат да нарушат качеството на съня. Човек може да прекарва осем часа в леглото, но реално да не получава достатъчно качествена почивка.
Някои медикаменти също могат да допринасят за сънливост или усещане за отпадналост. Анемия, нарушения на щитовидната жлеза, инфекции и редица други медицински състояния също могат да причинят умора. Затова нова, необичайно силна или внезапно влошила се умора не трябва автоматично да се обяснява с множествената склероза.
Една от естествените реакции при постоянна умора е човек да започне да се движи по-малко. На пръв поглед това изглежда логично – ако движението изморява, почивката би трябвало да запази енергията.
Продължителното обездвижване обаче може да създаде обратен проблем. Когато физическата активност намалее значително, мускулната сила и издръжливостта постепенно се понижават. След това една и съща дейност започва да изисква още повече усилия, което допълнително засилва усещането за умора.
Така може да се създаде порочен кръг: човек се чувства изморен, движи се по-малко, физическата му форма намалява и в резултат ежедневните дейности го изморяват още повече.
Затова подходът обикновено не е нито пълно обездвижване, нито изтощително натоварване. По-разумната стратегия е активността да бъде адаптирана към индивидуалните възможности.
Тук може да има роля и подходящо назначената физиотерапия. При хора с множествена склероза тя може да бъде насочена към поддържане на мускулната сила, мобилността, равновесието, координацията и по-ефективното извършване на движенията. Целта не е човекът да бъде натоварен до изтощение, а да се намери подходящ баланс между активност и възстановяване според конкретното му състояние.
Особено полезно е човек да започне да наблюдава собствените си модели на умора. При някои хора енергията е най-висока сутрин, докато други се чувстват по-добре в друга част от деня. По-натоварващите задачи могат да бъдат планирани за часовете, когато човек обикновено разполага с повече енергия.
Големите задачи могат да бъдат разделяни на по-малки части. Вместо един час непрекъсната физическа работа може да бъде по-подходящо да има няколко по-кратки периода с почивка между тях. Това често се нарича управление или разпределяне на енергията.
Важно е почивката да не започва едва когато човек вече е напълно изтощен. Кратките предварително планирани паузи могат да позволят повече активност през целия ден, отколкото редуването на прекомерно натоварване с продължително възстановяване.
Трябва да се обръща внимание и на начина, по който се извършват ежедневните дейности. Ако стоенето прав при приготвяне на храна изисква много енергия, част от задачите могат да се изпълняват седнал. Ако дългото ходене води до значително влошаване на походката, програмата за движение може да бъде разделена на по-кратки интервали.
Това не означава отказ от активност. Напротив – идеята е наличната енергия да се използва по-разумно.
Има и още една особеност: умората не е еднаква всеки ден. Множествената склероза може да протича с периоди, в които човек се чувства значително по-добре, и дни, в които същото количество активност изглежда много по-трудно.
Това понякога е неразбираемо за околните. Ако вчера човекът е успял да се разходи сравнително дълго, може да изглежда нелогично днес да няма сили за същото. Именно променливостта обаче е характерна за много от симптомите на заболяването.
Умората при множествена склероза следователно не трябва да се приема като липса на мотивация или нежелание за активност. Тя може да бъде реална част от заболяването и да влияе върху работата, движението, социалния живот и способността за изпълнение на най-обикновени ежедневни задачи.
В същото време не всяка умора трябва да бъде приемана като неизбежна. Ако тя се промени внезапно, стане значително по-силна или започне сериозно да ограничава ежедневието, е добре причината да бъде обсъдена с лекар. Понякога има фактори, които могат да бъдат установени и повлияни.
Най-добрият подход обикновено е индивидуален. Подходящото движение, достатъчният сън, разумното планиране на деня, избягването на прегряване при чувствителните към температура хора и правилното разпределяне на активността могат да помогнат за по-добро управление на наличната енергия. Целта не е човекът с множествена склероза да избягва всичко, което го изморява. По-важно е да разбере какво изразходва енергията му, кога се чувства най-добре и как да остане активен, без постоянно да достига до пълно изтощение. Именно този баланс може да има голямо значение за запазването на самостоятелността и качеството на живот.
