На днешната дата през 1840 г. в Калофер се ражда Лазар Йовчев, останал в българската история като екзарх Йосиф I Български. Той има големи заслуги за запазване на единството на Българската православна църква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, останали в Османската империя след 1878 година.Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. Заставайки начело на българската църква (1877-1915), като духовен водач на българите, той е принуденда бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх е съдено да води България в условията на действащия Берлински договор повече като дипломат и политик, отколкото като православен архиерей. Той неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония и Одринска Тракия, останали под чужда власт. Противопоставя се на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области.Екзархът завещава цялото си лично имущество за народополезни цели. Завещанието е от 6 май 1915 г., а негови изпълнители са Доростоло-Червенският митрополит Василий, Търновският митрополит Йосиф и племенникът на екзарха Мирон Г. Миронов. Състоянието представлява суми на влогове в банки в България, Великобритания, Австро-Унгария и Русия, ценни книжа от български държавни заеми и облигации от заеми на градските управи на Киев, Харков и Херсон. Впоследствие върху част от средствата е наложен секвестър по силата на член 177 от Ньойския договор. В Русия ценните книжа се обезценяват вследствие на Първата световна война. Това затруднява изпълнението на волята на дарителя.Със средствата от наследството на екзарх Йосиф са създадени 3 дарителски фонда.
/Източник – Държавен архив – Русе/
