Когато съм в България, усещам турската част от себе си. Когато съм в Турция, се чувствам българин. Преди не ми се струваше странно. Това беше моята нормалност. По-късно разбрах, че не всеки живее между два свята, които преди са били в конфликт. По произход съм от турско семейство, но съм роден и израснал в България между две държави, два езика и две идеологии. За мен това не е дилема. Това е форма на свобода, споделя Мелих Нехат.
Това произведение е голяма 3D скулптура на тялото ми, създадена с помощта на добавена реалност, с компютърно създадена текстура, състояща се от композиция от традиционни български и турски мотиви. Тези мотиви са взети от ръчно изработени културни символи. Когато са наложени върху цифровата кожа, те разбиват концепцията за национална чистота и разкриват хибридността като идентичност. Това произведение показва как култури, които някога са били в конфликт, могат да съжителстват в едно същество.
Моята идентичност не е разделена. Тя е преплетена. Някои дни съм повече едното, отколкото другото, но всеки ден съм и двете. Моят ум мисли в две граматики. За да се разбера истински, говоря и двете в ума си. Позата на цифровата фигура е тази на мост, тяло, изпънато в напрежение, равновесие и съюз. Използвах този жест, за да заема не само позицията на човек, който преминава през две пространства, но и като пространството, което ги обединява. Аз не просто се движа между културите. Аз съм пространството, където те се срещат.
Това е лично. Това е творба, вдъхновена от увереност, а не от объркване. Тя не моли за разрешение да бъде част от нещо. Цифровата повърхност на скулптурата се състои от детайлни сканирани изображения на традиционни български и турски тъкани. Мотиви, които обикновено са разделени, са комбинирани в една кожа – преработвайки културната орнаментика като визуален език на съжителството. Тя е родена от моя собствен житейски опит като човек с турски произход, отгледан в България и прекарал част от 20-те си години в Истанбул, Турция. Аз съществувам едновременно в две култури, не в компромис, а в синтез. Тялото ми не се опитва да изрази тази идентичност. То я въплъщава.
Проектът отговаря на тенденцията за използване на дигиталните медии за представяне на сложни, хибридни идентичности в един свят, който се дематериализира. Границите на физическото тяло се размиват чрез добавена реалност, както и чрез колажирани текстури, за да се преодолеят строгите културни етикети. В момент, когато институциите не знаят как да отговорят на въпросите за принадлежността и идентичността, това произведение предлага алтернатива, въплътена в тялото. То не предлага единствен културен произход – по-скоро разкрива жив архив на съвместното съжителство. Вместо да определя идентичността чрез националност, то предоставя жив пример за преплитаща се култура. Както някои художници определят „нулевата степен“ на междукултурните отношения, това произведение заема точно тази позиция – нито тук, нито там, нито турска, нито българска, а нещо едновременно между двете и от двете. То предизвиква зрителя да живее в тяло, което не може да бъде дефинирано. Това не е документация, а присъствие. Чрез езика, материалите и AR пространството, това произведение пресъздава вида откритие, което може да се случи само когато се откажем от желанието да дефинираме. Цифровото средство се фокусира върху дематериализацията, символичната поза се фокусира върху съюза, а текстурите са едновременно културно хранилище и кожа на Аза. Тази скулптура не е за граници. Тя е за това да бъдеш мост
