Приятели, изборите свършиха!
Илияна Йотова спечели, а аз публично заявих своята подкрепа за нея. Направих го като гражданин, като човек със собствени убеждения и принципи, които никога не съм крил. Не участвам в политическо партийно строителство, но преди всичко съм човек с активна гражданска позиция и съпредседател на сдружение „РОД Интернешънъл“.
Очевидно тази моя подкрепа не се е харесала на определени среди около либералната “умно-красива” общност. Може би не се е харесала и на други политически формации, които подкрепиха в един момент. Не знам и няма да гадая кой какви сметки си прави.
Но едно е сигурно – когато политическото противопоставяне премине в лична неприязън, аргументите често отстъпват място на опитите за очерняне. А най-лесният начин да създадеш една фалшива история е да вземеш малка част от истината и върху нея да построиш цял сюжет, роден от собственото ти въображение. Точно на това станах свидетел вчера, когато в русенски жълти медии се появиха публикации, според които политическа формация се готвела да ме направи директор на Държавна опера – Русе.
Разбира се, не закъсняха и коментарите. Част от симпатизантите на загубилите изборите веднага приеха написаното за чиста монета, без дори да си зададат елементарния въпрос дали изобщо е вярно. Нека ви разкажа каква е истината.
Отскоро работя в Държавна опера – Русе като ръководител на маркетинговия отдел. Назначен съм по допълнителен трудов договор, тъй като това не е основната ми професионална заетост. Това е истината в цялата история. Всичко останало, свързано с някакви партийни планове да ставам директор, е измислица. В публикациите се поставя и въпросът за моята квалификация и доколко съм подходящ да работя в Операта.
Тук ще попитам нещо съвсем простичко. Трябва ли шофьорът в една опера да има музикално образование? А счетоводителят? А офис асистентът? Разбира се, че не. Всяка институция има различни дейности, които изискват различни професионални компетентности. Маркетингът също е такава дейност. Но понеже явно никой не си е направил труда дори да провери образованието ми, ще споделя и няколко факта. Аз съм възпитаник на музикалното училище НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Учил съм там от пети до дванадесети клас, във времена, когато музикалните паралелки бяха големи и самостоятелни. Имах честта да бъда ученик на изключителния музикант, преподавател и композитор Иван Кочев, към когото и до днес изпитвам огромно уважение и благодарност. Вечна му памет! Завършил съм това училище със средно специално музикално образование. Осем години обучение, които са ми дали солидна музикална култура, познания и отношение към изкуството. Впоследствие завърших Русенския университет „Ангел Кънчев“ и придобих образователно-квалификационна степен „магистър“ по право. И не на последно място – от години работя именно в сферата на маркетинга. Занимавам се с изграждане и развитие на марки, комуникации, социални мрежи, организиране и популяризиране на събития, създаване на кампании и достигане до различни публики. Това е малка част от моя професионален опит, а аз работя от първия ден, в който завърших средното си образование, и именно с този опит и CV съм кандидатствал за настоящата си позиция. Нещо повече – поканата да кандидатствам дойде от Държавна опера – Русе, а не по моя инициатива. Представих своите знания, умения и професионален опит и бях назначен на съответната длъжност. Защото, приятели, освен обществени позиции, каузи и гражданска активност, всеки човек има и професионален живот. Всеки трябва да работи и да осигурява прехраната на семейството си. Не виждам нищо укоримо в това човек да използва образованието и опита си, за да бъде полезен и да получава възнаграждение за труда си.
А сега по най-важния въпрос – щял ли съм да ставам директор на Русенската опера? Отговорът е категоричен: НЕ!
Нито имам намерение да подавам документи за директор (крайния срок за подаване на документи е 6 ноември 2026г, а това е сложна процедура с множество изисквания и програми), нито отговарям на всички специфични изисквания за участие в подобен конкурс. Нещо повече – подобна длъжност не представлява професионален интерес за мен. Директорът на Държавна опера – Русе носи огромна отговорност. Това е една от значимите културни институции в България, с история, традиции и стотици хора, които посвещават живота си на изкуството. Управлението ѝ изисква сериозна подготовка, ясна визия, стратегическо мислене и конкретна управленска програма, която кандидатът трябва да представи и впоследствие да изпълнява. Изпитвам уважение към тази отговорност и нямам никакви амбиции да я поемам.
Моята работа в момента е съвсем друга – да допринасям с професионалния си опит за популяризирането на Русенската опера, за достигането до нови публики и за утвърждаването на нейното достойно място в културния живот.
И накрая искам да кажа нещо на всички, независимо от политическите им убеждения.
Можем да не сме съгласни. Можем да подкрепяме различни кандидати, партии и идеи. Можем да спорим остро.
Но нека поне запазим елементарното уважение към истината. Не е нормално политическата неприязън да се превръща в повод да се атакува професионалният живот на хората.
Не е нормално от една действителна информация да се съчинява цяла история, която после да се представя пред обществото като новина. А още по-тъжно е колко лесно подобни внушения се приемат и разпространяват, стига да са насочени срещу човек, когото някой не харесва.
Приятели, изборите свършиха.
Нека приемем, че в България живеят хора с различни убеждения и че никой не е длъжен да мисли като нас. И преди да повярваме на поредната сензация, нека си зададем един прост въпрос: Това наистина ли е истина, или просто е нещо, което ни се иска да бъде истина?
Давид Александров
