Не знам как е при вас, но аз тези 10€ не ги усещам като 20 лв., а като 10 лв. Не съм икономист и не претендирам да разбирам в детайли процесите, но ми е трудно да приема как официално се говори за инфлация от 6–7%, а в същото време в последните 2–3 месеца сме принудени да се стягаме все по-сериозно финансово. В нашето семейство това означава пазаруване основно на промоции, отлагане на плащания, забавяне на ремонти и търсене на всякакви начини за намаляване на разходите. И въпреки това усещането е, че не стига, заяви юристът и съпредседател на сдружение РОД Давид Александров.
Затова ми се иска тези, които уверяваха, че въвеждането на еврото няма да създаде проблеми, да излязат и да го кажат отново – но този път с реални примери от ежедневието. Да кажат колко струват днес хлябът, яйцата, сиренето, олиото – най-базовите продукти, които формират реалната картина за всяко домакинство. Защото именно там се вижда истинското поскъпване, а не в статистиката, подчерта той.
Истината е, че ако ние, българите, в този момент не започнем да си помагаме сами, няма кой да го направи вместо нас. Да, изкушаващо е – нещо, което вчера е струвало 10 лв., днес да се продава за 8€, а защо не и за 10€. Контролът е слаб, държавата изглежда отсъстваща, а в частния сектор намесата ѝ така или иначе е ограничена. Но ако всички тръгнем по този път и започнем механично да приравняваме 10 лв. към 10€, при положение че доходите остават същите, това неминуемо ще доведе до още по-сериозна криза, категоричен бе Давид Александров.
Не бива да се заблуждаваме и за следващия етап – когато двойното етикетиране в левове и евро отпадне и остане само евро, има сериозен риск цените да се повишат допълнително. В момента именно това двойно обозначение действа като известен ограничител, но когато го няма, пазарът ще се освободи още повече, счита той.
Този текст не е насочен срещу търговците, магазинерите или предприемачите. Напротив – именно на техните плещи в голяма степен се крепи икономиката днес и всички ние зависим от тяхната работа. Това е по-скоро призив за разум в труден момент. Време, в което не трябва да се търсят максимални печалби на всяка цена, а баланс и солидарност с по-слабите, с тези, които вече трудно покриват ежедневните си разходи.
Може би вече е късно да върнем лева, особено в настоящата европейска обстановка. Но не е късно да се опитаме да се съхраним като общество. Да се оглеждаме около себе си, да виждаме кой има нужда, кой изостава и кой се бори да се справи. В такива моменти най-важното е да останем заедно и да си помагаме. Само така можем да преминем през този период без да загубим повече, отколкото вече сме загубили, заяви в заключение г-н Александров.
