Състав на Административен съд – Русе остави без разглеждане жалбата на В. против заповед № РД-01-1642/20.05.2026 г. на кмета на Община Русе. Оставено е без разглеждане и искането на В. за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-01-1642/20.05.2026 г. на кмета на Община Русе. Прекратено е производството по адм. дело № 391/2026 г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд.
Със заповед № РД-01-1642/20.05.2026 г. на кмета на Община Русе на основание чл.44, ал.2 и ал.1, т.1 от ЗМСМА, във връзка със заповед № 15/07.05.2026 г. на кмета на Община Русе, с оглед извършване на приемо-предаване от името на Община Русе – страна по договор № 96-00-43/02.08.2024 г. за безвъзмездно право на управление върху имот – частна държавна собственост, по реда на чл.15, ал.2, пр.второ от ЗДС, сключен между областния управител на Област Русе и кмета на Община Русе, е назначена петчленна комисия от служители на Община Русе със задача в срок до 21.05.2026 г. да извършват фактическото приемане от жалбоподателя на имот – частна държавна собственост, представляващ част с площ от 76 [жк], масивна сграда с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], цялата със застроена площ от 110 кв.м., ведно с едноетажна масивна сграда с [идентификатор], със застроена площ 13 кв.м., представляваща разширение към сграда с [идентификатор], и двете предмет на акт за частна държавна собственост № 4413/24.07.2008 г., с обща площ за двете сгради от 89 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], техническото оборудване – собственост на Община Русе и наличния архив и документация по опис.
От съдържанието на заповедта се установява, че, сама по себе си, тя не прекратява правото на жалбоподателя да ползва имота, нито пък пряко създава задължение на жалбоподателя за предаването му, а още по-малко разпорежда принудителното му изземване. Всъщност издаването на заповед за изземване на имота, ако той не бъде предаден доброволно и доколкото се касае за имот – частна държавна собственост, е от компетентността на областния управител – вж. чл.80 от ЗДС, а не на кмета на общината. В конкретния случай задължението на жалбоподателя да предаде фактическата власт на имота произтича не от оспорената заповед, а от обстоятелството, че основанието, на което той е бил ползван от него – за изпълнение на служебните си задължения като обществен посредник, е отпаднало с прекратяване на трудовото му правоотношение по силата на заповед № 15/07.05.2026 г. на кмета на Община Русе, считано от 18.05.2026 г. С оспорената заповед единствено се определя състав на комисия и на същата се възлага извършването на фактически действия по приемане на имущество, за което общината твърди, че основанието за ползване от жалбоподателя е отпаднало.
Налага се извод, че оспорената заповед има вътрешнослужебен и организационен характер. Тя е издадена в рамките на правомощията на кмета да ръководи изпълнителната дейност на общината и да издава заповеди при упражняване на тези свои функции — аргумент от чл. 44, ал. 1, т. 1 ал. 2 от ЗМСМА. Чрез нея кметът не упражнява властническа административна компетентност спрямо жалбоподателя, а организира дейността на подчинената му администрация по установяване и документиране на фактическото състояние на имот, предоставен за управление/ползване на общината и предаването на активите и документацията, собственост на самата община. Адресати на заповедта са определените в нея длъжностни лица — членовете на комисията. Те са тези, на които се възлага конкретно поведение: да участват в комисия, да извършат проверка, да приемат имота, техническото оборудване и документацията по опис. Жалбоподателят не е адресат на властническо разпореждане, което да поражда задължения за него. Както беше посочено по – горе, евентуалното засягане на възможността жалбоподателят да изпълнява функцията на обществен посредник произтича не от оспорената заповед за назначаване на комисия за предаване на имуществото, а от спорното според него отпадане на основанието да ползва имота след прекратяване на трудовото правоотношение, който въпрос, след изпращане на адм.д. № 375/2026 г. по описа на Административен съд – Русе по подсъдност на Районен съд – Русе следва да бъде решен в рамките на този по естеството си трудовоправен спор. Съгласно чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Затова спор дали след прекратяване на трудовото правоотношение служителят дължи връщане на предоставени му за ползване вещи, помещения, ключове, документи или други активи, е спор, свързан с изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение. Той не попада сред делата, подведомствени на административните съдилища по чл. 128 АПК, а следва да бъде разгледан от родово компетентния граждански съд – арг. от чл.104, т.4 вр. чл.103 от ГПК.
По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед попада в приложното поле на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. С нея се създават задачи за лица, подчинени на органа, който я е издал, без пряко да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Такива актове са изключени от приложното поле на АПК именно защото не пораждат самостоятелно външно административноправно действие. Те могат да имат значение за вътрешната отчетност, дисциплината и организацията на администрацията, но не са годен предмет на съдебно оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Недопустимо е и направеното с жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение. Искането по чл. 166 АПК има акцесорен характер като неговата допустимост е обусловена от съществуването на административен акт, чието предварително изпълнение да е било допуснато с разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК или по силата на закона – чл.166, ал.4 от АПК. Без годен административен акт и без допустимо главно оспорване не може да се развие самостоятелно производство по спиране на предварителното изпълнение.
