В годината, в която Държавна агенция „Архиви“ отбелязва 75 години от създаването си, продължаваме поредицата „Хора в архивите“. В нея ви срещаме с хората, оставили своя професионален отпечатък в историята на Aрхива – архивисти, експерти и изследователи, посветили знанията и енергията си на съхраняването и популяризирането на документалното наследство.
Този месец представяме Зоя Иванова. Това правим с нейния увлекателен и изпълнен с лични спомени разказ, който ни отвежда зад кулисите на архивната професия и разкрива предизвикателствата, важните моменти и удовлетворението от работата на един отдаден на призванието си архивист, посветил близо три десетилетия на съхраняването на документалната памет на Русе.
„Назначаването ми в Окръжен държавен архив – Русе е в резултат на ПМС от 1983 г. за попълване състава на дирекциите в Главно управление на архивите при Министерски съвет с инженерни кадри за работа с научно-технически, кино- , фоно- и фотодокументи, събразно преобладаващата на територията промишленост. За Русе, като град с традиции и наличие на значителен брой машиностроителни предприятия, това беше моята специалност „Технология на машиностроенето“. Така от 06.05.1983 г. до 10.05.2010 г. работих там, като израстнах от специалист по трудов договор до главен експерт по служебно правоотношение към агенция „Архиви“.
Първи стъпки в специфичната професия направих благодарение методическата помощ на дългогодишните служители в дирекцията Янка Минчева и Димо Колабашев. Възложена ми беше работата с фондообразуватели от подотрасъл машиностроене и всички научно-изследователски и проектантски институти в окръга.
По това време в страната се разгърна всенародното движение „Народната памет разказва“. Като негова движеща сила се обособиха структорите на Главно управление на архивите при Министерски съвет. В русенския архив действаше „Клуб на краеведа“, в чийто състав влизаха изследователи на местната история и представители на обществено-политически организаци в окръга. Приети за държавно съхранение бяха голямо количество лични фондове и частични постъпления благодарение на неуморните сътрудници на архива Надежда Виткова и Веселина Неделчева, както и на личния състав на дирекцията. Осъществени бяха фонозаписи на участници във втората фаза на Втората световна война и дейци на Българския народен земеделски съюз при съдействието на Съюза на запасните офицери и Окръжното ръководство на БЗНС. За целта бяха организирани срещи в селищните системи на окръга.
Журналистката от Радиоцентър Русе Весела Боянова предостави звукозаписите на нейни интервюта с именити гости на Мартенските музикални дни по това време. Като особено жив спомен за мен остава гласчето на десетгодишния Светлин Русев – победител в конкурса на за детско творчество и изкуствата за деца, в което той отправя заявка забъдеща световна кариера. Може би този спомен изплува в паметта ми по повод предстоящия на 14 ноември т.г. концерт на маестрото в родния град под мотото „50-години творческа дейност“.
Звукозаписите от учредителното събрание на Клуба за гластност и преустрйство възникнал в защита на русенци при обгазяването на града, първия митинг на демократичните сили в Русе на 27 декември 1989 г. в зала „Дунав“, спомените на Аврам Чернев – сподвижник на Горуня и др. са систематизирани в Списък на фонозаписите, съгласно методологията на ГУА при МС. За съжаление са съхранени на магнетофонни и касетофонни ленти, което затруднява използването им от настоящи и бъдещи изследователи. Надявам се да бъдат прехвърлени на друг вид съвременни носители.
За 28 години участвах три пъти в пренасянето на архивния фонд на дирекцията. Първо от складови и магазинни помещения по бул. „Цар Освободител“ до архивохранилището по ул. „Тинка Джейн“, в последствие до сградата на архива на ул. „Рила“ №10, а след реституцията й на територията на завод „Наѝден Киров“. И всичко това със силите на служителите и безкористната помощ на нашите фондообразуватели. По спомени от това време обема на архивния фонд възлизаше на над 5000 линейни метра!!! Представете си изправени папки в такова количество.
Приблизително по същото време започна действието на законите за възстановяване на едрата градска и на земеделската собственост. Започна приватизацията и ликвидацията на промишлените предприятия, с което неимоверно нарастна търсенето на архивна информация от населението, в което бяха ангажирани всички служители.
Навлизането на новите технологии наложи внедряване на автоматизираната информационна система на архивите (АИСА) от 1994 г. Естествено записите на инвентарните описи по отрасли се вмени като задължение на инженерните кадри по места. За целта дирекциите бяха оборудвани с висококачествени за времето си компютри. Съблюдаваше се изискуем норматив.
Настъпилите политически и съответните икономически промени, свързани с преструкторирането на държавните предприятия в търговски дружества, последвалата приватизация или ликвидация, спешно наложиха комплектуването на административната и научно-техническа документация във фондообразувателите. Като най-значими постъпления от този период се открояват тези на Териториална проектантска организация, Химпроект и др. Постъплението от филиала на „Агропромроект“ в Русе се обособи фонд „Кадастър и икономическа оценка на землищата в Русенски окръг“, съдържащ данни за категорията на земята, видовете почви, преобладаващите ветрове, средните количества валежи и др. климатични особености по населени места в резултат на наблюденията на десетки агрономи в Русенски окръг през годините.
Ликвидацията на „Българска фотография“ АД наложи спешни мерки за прибщаването на нейния фотоархив към документалния масив на Териториална дирекция в Русе. Неоценима помощ в тази насока получих от арх. Силвия Алексиева и Невена Малчева от Община Русе, Областния управител Йордан Борисов и зам.председателя на Агенция „Архиви“ – Венцислав Велчев с моралната подкрепа от началника на сектор „Информация“ д-р Веселина Антонова. Транспортирането на архива – работни копия, негативи и шкафове за съхранението им, както и съпътстващия справочен материал се осъществи безвъзмездно благодарение на „ЮТА“ АД с управител инж. Кирил Петров. Така градът ни разполага с безценен илюстративен материал за бъдещите изследователи.
Полистната експертиза, извършена професионално и отговорно от групата за научно-техническа и тематична обработка на архивните материали допринесе за постъпления на изключително ценни документи от предходни години. Така например при експертизата на Фазаново стопанство „Дунав“ – Русе постъпиха документи от предшественика му „Общество „Бяло братство“-Русе“ за периода от регистрацията му през 1921 г. до вливането му във „Фазаново стопанство „Дунав“ – Русе през 1957 г. Намерените документи разкриват дейността на единствения практически опит за осъщесквяване идеите на Петър Дънов. Заедно с проф. Любомир Златев от Русенския университет създадохме и издадохме документален сборник със студия, осветяваща обществено-икономическите условия в страната, оказали влияние на земеделската задруга при нейното 36-годишно съществуване.
Същият авторски колектив изготвихме историята ня едно от най-големите предприятия в Русе за периода след войната – „ЮТА“ АД, която не видя бял свят по субективни причини.
Към цялостната ми дейност в Териториална дирекция „Държавен архив“ – Русе със задоволство бих добавила обработката на десетки лични фондове като планови задачи и допълнително обработени такива. През годините преминах като водещ специалист и експерт в отраслите промишленост, селско стопанство, съд и прокуратура.
P. S. Във фоайето на Русенския университет по мое време имаше лозунг „ВИММЕСС“ – ковачница на кадри“, който ми звучеше шеговито. С годините се убедих правотата на тези думи.“
/Автор и снимка – екип на Държавен архив – Русе/
