За поредна година водещата демографска новина без съмнение е положителният миграционен баланс. И през 2025 г. България приема повече имигранти, отколкото емигрират от страната. Трендът постепенно се успокоява, а новопристигналите се съсредоточават предимно във водещите икономически центрове с най-динамични пазари на труд и високи равнища на заплащане.
На този етап, пикът на механичния прираст остава през 2023 г. – тогава балансът между заселилите и изселилите се от страната достига 42 хил. души, и намалява до 35 хил. през 2025 г. Въпреки това, няма две мнения че наблюдаваме трайна смяна на тенденцията – до 2020 г. България беше нетен донор на население, докато вече пет години е нетен получател. От не по-малко значение е структурата на миграцията, като преди 2020 г. напускащите страната са около 30 хил. души годишно, но в последните години броят им е намалял 2-3 пъти, до под 10 хил. души през 2025 г.
По-важната причина за намаляването на положителния механичен прираст е намаляването на имиграцията с почти 8 хиляди души за година спрямо 2024 г. Абсолютният пик е през 2023 г., когато новорегистрирани в България са били 56 хил. души, на фона на 45 хил. за 2025 г. Водещ принос за общия размер на имиграцията имат хората от страни извън ЕС. При българите пикът на връщане от чужбина е през 2020 г., когато несигурността в пандемията накараха 24 хил. души да се върнат, след което броят им намалява до 17-18 хил. годишно. Интересно е да отбележим, че процесът по увеличение на броя на имигрантите с българско гражданство започва още през 2017 г., с бързото нарастване на търсенето на труд и заплатите.
Повече по темата вижте тук
/Автор – Адриан Николов, Институт за пазарна икономика/
