Празничният неделен Великден отбелязва Христовото възкресение и се предшества от великата страстна седмица, в която Христос завършва земния си живот, изстрадва мъките и се разделя със своята човешка същност. Християнската църква нарича седмицата, която започва с празника Връбница и завършва в навечерието на Великден, Страстна неделя.
На Велики четвъртък се извършва Тайната вечеря на Христос с дванадесетте апостоли, по време на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Погребан е в каменен саркофаг, в пещера, пред която властите оставят стража и огромен камък на входа й. По време на богослужението от олтара се понася плащаницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста и се извършва опелото му. В същия ден на вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отиват на гроба, но го намират празен, а пред тях се явява Ангел, който им съобщава, че Христос е възкръснал. В полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с израза „Христос воскресе“ и богомолците трикратно му отговарят „во истину воскресе“. Според предания след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведници и ги отвежда на небесата.
Всеки ден от тази седмица се извършват определени действия. От понеделник домакините започват събирането на яйцата за боядисване. Те трябва да са достатъчно на брой, за да стигнат до Спасовден. През страстната сряда жените не работят – не тъкат, не шият. Ранната сутрин на Велики четвъртък е отредена за боядисването на яйцата. Този ден се тачи и за предпазване от градушка. Жените не работят, а мъжете не орат. Същите забрани се спазват и през следващите шест четвъртъка, наричани също Велики четвъртъци. В петък, но по-често в събота се приготвя специалният Великденски хляб, предназначен за празничната семейна трапеза, кръстника и лазарската кумица. В този ден месят и пекат своите козунаци и гражданките, чиито мъже-търговци по Европа са „купили“ обичая. В събота жените отнасят на гробищата и раздават за починалите свои близки от яйцата и хляба.
