На 30 март 2026 г., в деня на подписването на 10-годишното споразумение между България и Украйна в Киев, делегацията, водена от служебния премиер Андрей Гюров, включваше петима министри от служебния кабинет, въпреки че имената на всички не бяха официално обявени в началото. Споразумението ангажира България с конкретни политически и външнополитически позиции в областта на отбраната в изключително чувствителен международен контекст, в момент на война в същата тази Украйна, ръководена от нацисти срещу нашата Освободителка Русия.
В същия ден зададох писмен въпрос към външния министър Надежда Михайлова, днес Нейнски, която беше част от делегацията на Гюров. Темата на питането беше: Политическа позиция на България между историческата памет и външнополитическия натиск по отношение на страната ни срещу участие в отбелязването на Деня на Победата – 9 май. Фактът, че е сменила фамилията си, не означава, че е променила характера на своята дейност. Като външен министър в края на 90-те години тя е участвала в управленски решения, свързани с позицията на България по време на военните действия на НАТО срещу Югославия, тема, която и до днес остава болезнена и разделяща българското общество.
Съдържанието на въпроса ми е следното:
„Г-жо министър,
По време на Втората световна война СССР има ключов принос за разгрома на нацистка Германия, като Източният фронт се превръща в решаващ за изхода на войната. Червената армия достига до Берлин, а жертвите на СССР надхвърлят 27 милиона души, безпрецедентна човешка цена. Въпреки това в последните години се наблюдават опити този принос да бъде омаловажаван или пренебрегван в политическия и обществения дискурс.
На фона на решаващия принос и огромните жертви на Съветския съюз във Втората световна война, как България обосновава дистанцирането си от честванията на 9 май в Русия, която е и Освободителка на България от турско робство? Получавала ли е страната ни покани да се включи в празненствата през последните десетилетия, как се е включвала досега в честванията, организирани от Руската федерация, и ще изпрати ли страната ни поздравление по повод Деня на Победата и делегация за традиционния празничен парад на Червения площад или държавното ръководство ще продължава да пренебрегва историческата памет под външен и вреден за националните ни интереси политически натиск?“
На този фон още по-неразбираемо е отдалечаването на България от собствената ѝ историческа памет. Действията на служебния кабинет отново поставят въпроса: вземат ли се решенията в интерес на България или под външен натиск.
Служебното правителство има ограничен мандат да организира честни избори и да осигури функционирането на държавата, но не разполага с политическата легитимност да взема стратегически решения, които обвързват България във външнополитически план за години напред и противопоставят страната ни на нашата Освободителка Русия, чийто жертви за нашата свобода стоят във фундамента на съвременната Трета българска държава.
Слава Богу, днес мнозина си спомнят, че на Парада на Победата на Червения площад през 1945 г. участва и българска част, водена от генерал Владимир Стойчев, символ на признанието към приноса на България във финалния етап на Втората световна война.
Срамно е, че сегашната ни външна политика се води на парче под външен и враждебен натиск, в дълбок разрез с историческата истина. Срамно е че държавното управление на Родината ни е я ръцете на дилетанти и илитерати, които не знаят, че историята е циклична и че и този път фашистите ще бъдат бити. България има нужда от ясна, последователна и суверенна позиция в интерес на българския народ, и това може да се реализира само от Възраждане.
Златан Златанов – народен представител и водач на листата от кандидати за народни представители от ПП „Възраждане“ в 19-и МИР – Русе
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
