Това интригуващо заглавие носи книгата на Румяна Еберт, която ще бъде представена на 4-ти октомври от 17.30 часа в Дом Канети в рамките на международния литературен фестивал Русе 2026. Тя е призната българска и германска поетеса, писателка, есеистка и преводачка, която от десетилетия съчетава точните науки с изящното слово. Всъщност, уникален пример за творец с докторска степен по химия, чийто поетичен глас намира силно признание в немскоезичното пространство. Румяна Еберт отговори лаконично на въпросите на Детелина Каменова. В интервюто е запазен автентичният правопис и начин на изразяване на български език на г-жа Еберт.
ДК Г-жо Еберт, Вие сте доктор по химия, дипломиран музиковед и утвърден писател. Как тези три наглед толкова различни свята си взаимодействат при създаването на литература?
РЕ Аз съм химик и моят професор казваше: когато една докторска работа е готова и завършена, тогава тя е къса. Понеже идвам от поезията, тя също е къса и не всичко се обяснява. Що се отнася до музиковедството, музиканти, които не са следвали музика или са неуспели, често следват музиковедство, въпреки че няма много работа за тях.
ДК През 1966 г. напускате България. Как се случи това и колко време трябваше да мине, за да се почувствате част от един различен свят?
РЕ Когато можах да дойда в Мюнхен(това беше одисея и не я обяснявам ), приказвах немски от майка ми, която беше германистка и предаваше немски, така че изпитът за езика мина добре, вече бях следвала в София, бях млада без голями претенции, намерих бързо двойна стая в студентско общежитие, където имаше забравени колелета и си взех едно, и също моята майка ми помогна да намеря една малка стипендия, с която оцелях. Това беше заслуга на майка ми, защото в едно много мъчно време за немския език след 44-та година тя предаваше немски, въпреки че много малко ученици искаха да учат немски, предпочитаха френски и мисля, че беше Goethe Institut, който и помогна.
ДК Живеете от десетилетия в Германия и пишете на два езика. Как балансирате между двете култури и двата езика? Можете ли да кажете, че те живеят в хармония?
РЕ Аз никога не съм писала на български, аз съм превеждала на български Георги Марков, а също стихове от Мирела Иванова и други, а прописах в Германия стихове, когато работих в института за съдебна медицина и работата беше мъчителна.
ДК Книгата, която ще представите на Литературния фестивал в Русе, е описана като роман с автобиографични елементи. Колко голяма е границата между Вашата лична история и съдбата на Вашите литературни герои?
РЕ Само първите две глави са може би 70 до 80% автобиографични. Това е моето детинство, сталинизма, унгарското въстание, безработицата на баща ми. Нарочно съм го писала като ученическо съчинение, тоест едно малко момиче между 5 и13 години го пише. Останалите глави са фикционални. Но аз съм също в различните герои. Правила съм изследвания. Ако някои мислят, че е автобиографично, тогава съм си направила работата хубаво и успешно. Или както е казал Густав Флобер:“ Мадам Бовари, това съм аз” и е плакал когато се е самоубила.
ДК Какво символизира заглавието „Плуване в мастило“ – трудността на писането, пречистване или волята да оцелееш сред документите и чуждите думи?
РЕ По немски “Плуване в мастило” им двойно значение. Напомня на “Седя в мастило” което означава “съвсем съм загазил, оплескал съм я”. Това го няма в други езици, но това, което предполагате е верно, воля за оцеляване, не си потънал, а си на Повърхността, също метафора за процеса на писане и спомени, “ мастило” стои за документация, за хващане на нещо мимолетно, болезнено минало, докато “ плуване” символизира усилието да не потънеш в тази материя на собствената история или на чуждата бюрокрация.
ДК В романа Вашите герои пристигат в Източен Берлин на 12 август 1961 г. – само ден преди изграждането на Берлинската стена. Какво щеше да е по-различно в съдбата им, ако бяха попаднали в тази част на Германия преди това? Или ако бяха пристигнали в западната ѝ част?
РЕ На 13. Август 1961 година, предполагам, че щеше да бъде много мъчно да се оправиш в Западен Берлин защото фокусът щеше да бъде Изключително върху източните германци и никой нямаше да мисли за другите нации.
ДК Макар действието да се развива в средата на миналия век, темата за бежанците и търсенето на свобода е изключително актуална днес. Какво различно виждате в пътя за приобщаване към чужда страна на днешните бежанци, но и на икономическите и социални имигранти, сравнен с този, който сте изминали Вие?
РЕ Да, темата за бежанци е много актуална, може би Германия е свикнала и има подкрепа в институции, църкви, има малки жилища или палатки, хората са свикнали с чужденци, от друга страна е по-мъчно, защото има много повече от моето време, тогава нямаше проблем да се намери работа, малко хора знаеха тогава, че се дава подкрепа. Но въпросът продължава да е актуален.
