/По темата работи Мартин Макелов, стажант в ИПИ и студент в London School of Economics/
В края на 2025 г. жилищният фонд в България достига 4 360 805 жилища – с 36 612 повече спрямо предходната година, докато населението намалява с 14 153 души. Така на 1000 души вече се падат 679 жилища. Въпреки това цените продължават да растат бързо и почти една трета от хората живеят в пренаселени домове. Причината за това противоречие е силното географско несъответствие в жилищния фонд: голяма част от съществуващите жилища се намират в обезлюдяващите райони, а ръстът на фонда и търсенето са концентрирани само в няколко областни центъра.
Имаме много жилища, но с лоши условия за живот
В последното сравнение на ОИСР България е имала най-високия брой жилища на 1000 души в ЕС – около 620 при приблизително 515 средно за Съюза. След България се нареждат Хърватия и Италия. Трябва да се отбележи, че за тази статистика ОИСР са използвали броя на жилищата от Преброяване 2021, но са ги съпоставили със стойност за населението от предишните преброявания, които значително надценяваха броя хора, пребиваващи в България. Тоест, реалният брой жилища на 1000 души е бил още по-висок, приблизително към 654, ако използваме окончателния брой на населението от Преброяване 2021.
Освен че има голям жилищен фонд, България има и висок дял на собствеността – 86,1% от българите живеят в домакинства със свой собствен дом, значително повече от средната стойност за ЕС и държавите в Западна Европа. Но това не означава добро качество и достъпност на жилищата. Един от най-сериозните проблеми продължава да е пренаселеността – миналата година 32,5% от българите живеят в жилища с недостатъчен брой стаи за състава на домакинството, почти два пъти повече от средната стойност за ЕС (16,8%). Все пак през последните няколко години има осезаемо подобрение: делът на хората в пренаселени жилища е намалял с около 15 процентни пункта спрямо 2010, един от най-големите спадове в съюза. Спадът съвпада с намаляването на средния размер на домакинствата, като новото строителство вероятно също е допринесло. Дяловете на хората, които не могат да поддържат дома си достатъчно топъл (16,1% през 2025 г.) и които имат просрочени плащания (18,2%) също са намаляли значително през последните няколко години, но продължават да са сред най-високите в ЕС.
Нетният ръст на фонда е предимно градски и силно концентриран
От края на 2022 до края на 2025 г. жилищният фонд се е увеличил нетно със 78 149 жилища, или 1,82%. За същия период населението е намаляло с приблизително 24 хил. души, или 0,38%. Следователно броят на жилищата на човек нараства едновременно поради разширяването на фонда и свиването на населението. През 2025 г. на градовете се падат 33 712 жилища от общото нетно увеличение на фонда, или 92%. От края на 2022 г. до края на 2025 г. 87% от нетното увеличение е в градовете. Но съотношението на жилища към хора в селата е значително по-високо – на 1000 души се падат 814 жилища, докато в градовете се падат 631. По-високото съотношение в селата се дължи на обезлюдяването им: между 2022 и 2025 г. почти цялото (96%) намаление на населението е концентрирано в селата. Но това не означава, че има голямо предлагане там, където търсенето е най-силно: например в градовете в област Видин е 789 на 1000 души, но е 601 в София (столица) и само 554 в градовете в област Пловдив.
Вижте повече по темата тук
