Ваши Преосвещенства, обични отци, братя и сестри,
С любов в Христа за поредна година сме тук, за да съслужим в основно благоукрасената катедрала на престолния ви град.
Благодарим на Ваше Преосвещенство за отправената ни братолюбезна покана да вземем участие в това събрание на любовта, заедно с нашия викарий Главиницки епископ Макарий, причастявайки се от едната Чаша с Тялото и Кръвта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. В днешните размирни времена е особено необходимо редовното ни общение и поддържане на непосредствен диалог, спомагащи за преодоляването на разделенията, които разкъсват Тялото Христово, изпълнявайки евангелския призив „да бъдат всички едно“ (Йоан 17:21). В тълкуванието си на притчата за сеяча, говорейки за семето попаднало на добра земя, Румънският патриарх Даниил казва, че най-известните хора с добро и чисто сърце на първо място са светците. Те „са направили раждащо словото Божие в техния живот, защото са очистили сърцата си от грехове чрез покаяние, пост и молитва, просветили са го и са го осветили посредством св. причастие. Направили са го добро или милостиво посредством дела, извиращи от смирена любов. Когато човек е искрен и смирен, чист по душа, добър и милостив, той се уподобява на Милостивия Бог“. Православната ни Църква всякога е подчертавала необходимостта от живо свидетелство на вярата пред света не само на думи, но особено на дела, защото „вярата без дела е мъртва“ (Яков 2: 17). Неотдавна, на 10 октомври, Българската православна църква чества 26-те зографски мъченици, извършили мъченическия си подвиг в края на 13 век. А само преди седмица нашите два православни народа, с особена почит, честваха преподобната наша майка Петка-Параскева. На 19 октомври в Рилския манастир, во главе с Вселенския патриарх Вартоломей, отбелязахме и 1150 години от рождението и 1080 години от успението на св. Йоан Рилски.
Днес честваните ардялски изповедници: светите преподобни изповедници Висарион и Софроний, св. мъченик Опря, светите Йоан от Галеш и Мойсей Мъченик от Сибиел, също с цената на живота си, са заплатили отстояването на православната вяра през 18 век в Трансилвания. Ето как по дивен начин Бог крепко свързва нашите народи посредством почитта към Неговите светци, които не веднъж са били определяни, като живи духовни мостове надхвърлящи географските граници и вековете. Имайки техния пример във вярата, „заобиколени от такъв голям облак свидетели“ (Евр. 12:1) нека и ние продължим нашето поприще по пътя на духовното усъвършенстване. Добре знаем думите на св. ап. Павел, който ни увещава: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7). Блаженопочиналият пръв епископ на Дева и Хунедоара, обичният наш събрат еп. Гурий, когото днес възпоменаваме, беше се украсил с множество евангелски добродетели. В спомените на неговите съвременници, той е обрисуван, като „трудолюбив и милостив“, „отец с детска душа и особена вътрешна красота, гостоприемен, радвайки се, когато поднася дар, благ, любвеобилен, изкусен учител“, „жертвоготовен йерарх и мисионер“, „дискретен и чувствителен“, „човек на радостта“, надарен с „простота, искреност и ентусиазъм специфичен за невинните младенци“, „деликатно цвете изтръгнато от градината на света“, „ктитор на епархия и образ на смирената благост“.
Посещавайки Епархийския ви център и резиденция, както и детска градина забелязваме с колко внимание към всеки детайл те са направени, което говори много за вътрешната красота на техния ктитор – еп. Гурий.
Ежегодното многолюдно участие на клир и народ в панихидата посветена на приснопаметния еп. Гурий недвусмислено свидетелства за неговото дело, любовта и признателността на съвременниците към него.
Молитстваме от Господа Бога да настани душата на блаженопочиналия наш събрат Гурий архиерея в селенията на праведните, а нас да помилва, като благ и човеколюбец. Амин, каза в словото си Русенският митрополит Наум в епископската катедрала „Св. Николай“ и „Св. ап. Петър и Павел“, гр. Дева, Румъния.
