Състав на Административен съд – Русе остави в сила Решение № 476 от 15.12.2025 г., постановено по АНД № 1115/2025 г. по описа на Районен съд – Русе. Решението не подлежи на обжалване.
АУАН бил подписан от А. с отразяване, че има възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното НП, при същите фактически обстоятелства и правна квалификация, като на санкционираното лице, на основание чл. 218, ал. 2а, пр. 1 ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 54а, т. 1 от същия закон.
Административнонаказателното производство срещу А. е започнало със съставянето на АУАН № 060/2025 г. от 11.06.2025 г., издаден във връзка с постановление № 2397/25 от 13.05.2025 г. на Районна прокуратура – Русе, с което се отказва образуване на досъдебно производство срещу същото лице. Прието е, че в постановлението се съдържат достатъчно данни за извършено административно нарушение – продажба на диазотен оксид (райски газ) от физическо лице на друго физическо лице и на база документите и констатациите, съдържащи се в прокурорската преписка, е прието за установено, че на 20.03.2025 г. А., е продал на Д. един голям флакон, съдържащ диазотен оксид (райски газ), на стойност 130 лева и на И. един флакон на стойност 50 лева, както и на К. – три флакона за 120 лева. Въз основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по чл. 54а, т. 1 от Закона за здравето.
За да отмени процесното наказателно постановление обаче, първоинстанционният съд е приел въз основа на показанията на разпитаните в хода на въззивното производство в процесуалното качество на свидетели Д., И. и К., че същите не са закупували райски газ от санкционираното лице. В тази връзка и на основание чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, Районен съд – Русе е направил извода, че не са налице преки доказателства в подкрепа на административнонаказателното обвинение и доказателствата по делото не могат да обосноват единствения и лишен от съмнения извод, че А. е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. В мотивите към оспореното решение, въззивната инстанция е посочила още, че изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН, означава, че колкото и висока да е степента на вероятност едно лице да е автор на административно нарушение, това си остава вероятност и не може да създаде твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Според РС – Русе в настоящия случай от събраните в хода на съдебното производство доказателства такъв извод не може да бъде направен, тъй като в хода на производството по обжалване на НП обвинителната теза е разколебана от събраните гласни доказателства.
Решението е правилно.
