Валери Иванов /ДДФ/ настоя за изграждане на хидротехнически съоръжения по Дунав с оглед улесняване корабоплаването при ниски води + ВИДЕО

Валери Иванов /ДДФ/ настоя за изграждане на хидротехнически съоръжения по Дунав с оглед улесняване корабоплаването при ниски води + ВИДЕО

Необходими са дългосрочни мерки за управление на водните нива на река Дунав в българо-румънския участък и подготовка на стратегически проекти за европейско финансиране. Това заявиха по време на пресконференция в националния пресклуб на БТА в Русе Валери Иванов – председател на борда на директорите на „Дунавски драгажен флот“ в Русе и член на Изпълнителното бюро на партия АБВ, и Румен Петков – председател на АБВ. 

По думите на Иванов през тази година е отчетено безпрецедентно ниско ниво на река Дунав.

„Професионалната ми дейност е свързана с драгиране по реката. По горното течение на Дунав през десетилетията са изградени множество хидротехнически съоръжения. Последните големи комплекси надолу по течението са „Железни врата I“ и „Железни врата II“ между Сърбия и Румъния.  И при тях днес има изключително нисък естествен приток на вода. Разликата е, че там съществува изградена инфраструктура, която позволява водните нива да бъдат управлявани и стабилизирани. След „Железни врата II“, включително по целия българо-румънски участък, подобна възможност липсва. Водата тече свободно и не я управляваме по никакъв начин“, каза Валери Иванов. 

Той обясни, че сегашната ситуация трябва да ни накара да се върнем към решения, обсъждани и разработвани още преди десетилетия. 

„На първо място това е хидротехническият комплекс „Турну Мъгуреле – Никопол“. По този проект са извършени сериозни проучвания, проектиране и начални строителни дейности. Днес той отново има конкретно европейско измерение и не бива натрупаният през годините експертен и проектен потенциал да бъде изгубен. Паралелно с него трябва да бъде възстановена експертната работа и по възможността за изграждане на хидротехнически комплекс „Силистра – Кълъраш“, каза Иванов. 

Той обясни, че годишно около 15 млн. тона инертни материали носи реката в българо-румънския участък.

„Ако преди 1990 г. двете държави драгираха за година общо около 15 млн. тона инертни материали от Дунав – т.е. толкова, колкото реката носи, и по този начин имаше баланс, то сега се драгират 10 пъти по-малко“, каза Иванов.

По думите му двете държави трябва заедно да поискат съдействие от Европейския съюз (ЕС) за справяне с маловодието по река Дунав. 

Сподели: