На днешния ден през 1889 г. в Париж едва 39-годишен умира Захари Стоянов.
Роденият през 1850 г. в село Медвен Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев), оставя огромна диря в историята на Русе и на България. Включва се в национално-освободителните борби, а като помощник апостол в Априлското въстание и негов пръв историограф ни завещава книгата си „Записки по българските въстания“. Председател е на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След Освобождението от османско владичество е член на окръжния съд в Търново, а след това секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881). Народен представител в V обикновено народно събрание (1887). Негов подпредседател (1887) и председател (1888 – 1889). На 2 септември 1889 г., именно докато е председател на Народното събрание той издъхва в Париж. Хипотезите за смъртта му са много. Предполага се, че е бил нарочен като привърженик на Стамболов. Подозират новия княз Фердинанд в отстраняване на политически противник. Обвиняват дори масоните, към които Захарий Стоянов се е числял, като отмъщение заради издадени техни тайни пред вестник „Таймс”, чийто кореспондент е бил Джендо. След като дълги години семейството на Захарий Стоянов – брат му и съпругата му – поддържат версията за предумишлено убийство, през 1978 г. патологът проф. Йордан Йорданов отваря саркофага на българския писател и политик. След аутопсия той открива, че Стоянов е имал здравословни проблеми и е страдал от язва, перфорирана по време на тридневното пътуване с влак до Париж. Когато стига във френската столица, писателят вече е бил с перитонит, твърди проф. Йорданов, и смъртта му е била неизбежна.
/Държавен архив – Русе/
