Един от най-големите пролетни християнски празници, чества се три последователни дни в периода от 4 април до 8 май, съобразно лунния календар. Денят на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април, като ползват григорианския календар, а православните – между 4 април и 8 май, като ползват юлианския календар. Протестантите честват Великден в зависимост от местните традиции – на Запад с католиците, на Изток с православните
Българите се подготвят за този празник с постоянно постене. Някога хората спазвали най-строго постите и се хранили само с хляб, плодове и зеленчуци.
Празникът е свързан не само с църковните ритуали, а и с тържествени народни обичаи.
Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. На трапезата се отговява с малко яйце и Великденски хляб. Вкъщи и на улицата се разменят обичайни поздравления. Всички се чукат с Великденски яйца за здраве. Младоженците посещават кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай и също получават яйца от домакините. Момите, които са се кумичили, посещават кумицата в дома й и й носят яйца и кумичин кравай. След общата трапеза момите отиват да се люлеят извън село. В народните представи това люлеене предпазва от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. За това на този ден се люлеят и други млади жени и деца. Празничното великденско хоро започва на обяд, а се играе и през двата следващи дни. На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С Великден завършва Страстната неделя.
Седмицата след това е позната като светла, празна, Томина неделя.
Обредна трапеза: писани яйца, обреден хляб, кравай с яйце, баница, мекици, печено агне, кокошка с лук, “старец”, саздърма, печена луканка
